Съюзът на Коморските острови, малка островна държава, разположена край югоизточното крайбрежие на Африка в Индийския океан, има развиваща се икономика, която разчита в голяма степен на внос, за да задоволи вътрешните си нужди. Като член на Общия пазар за Източна и Южна Африка (COMESA) и Световната търговска организация (СТО), Коморските острови следват международните търговски разпоредби и прилагат тарифи върху вносните стоки, за да защитят местната индустрия, като същевременно улесняват достъпния достъп до основни продукти. Режимът на митническата тарифа в Коморските острови е предназначен да балансира защитата на зараждащите се местни индустрии с нуждата от чуждестранни стоки. Страната прилага различни тарифи за продукти въз основа на категории като селскостопански продукти, промишлени стоки, потребителски стоки и енергийни продукти. Освен това Коморските острови се възползват от преференциални търговски споразумения с определени държави и региони, което може да доведе до намалени или нулеви мита за някои вносни стоки.
Персонализирани тарифни ставки по продуктова категория в Коморските острови
1. Селскостопански продукти
Селското стопанство играе критична роля в Коморските острови, осигурявайки работа за голяма част от населението. Въпреки това, поради малкия си размер и ограничената обработваема земя, страната е силно зависима от вносни селскостопански стоки. Правителството прилага умерени тарифи, за да защити местното селско стопанство, като същевременно гарантира продоволствена сигурност чрез достъпен внос.
1.1 Основни селскостопански продукти
- Зърнени култури и зърнени култури: Коморските острови внасят повечето от своите зърнени и зърнени култури, като ориз, пшеница и царевица, тъй като местното производство е недостатъчно, за да отговори на нуждите на населението.
- Ориз: Обикновено се облага с данък от 5% до 10%, с по-ниски тарифи, прилагани за внос от страни, с които Коморските острови имат преференциални търговски споразумения, като страните от COMESA.
- Пшеница и царевица: Обикновено се облагат с данък от 10%, въпреки че вносът от държавите-членки на COMESA може да се възползва от нулеви мита.
- Плодове и зеленчуци: Поради ограниченото местно производство, Коморските острови внасят разнообразие от плодове и зеленчуци.
- Цитрусови плодове (портокали, лимони): Обикновено се облагат с данък от 10% до 15%.
- Листни зеленчуци и кореноплодни зеленчуци: Предмет на мита, вариращи от 5% до 15%, в зависимост от сезона и страната на произход.
- Захар и подсладители: Коморските острови внасят значителни количества захар, за да отговорят на вътрешното търсене.
- Рафинирана захар: Обикновено се облага с 20%, въпреки че се прилагат преференциални ставки за внос от държави-членки на COMESA.
1.2 Животновъдство и млечни продукти
- Месо и домашни птици: Животновъдството е ограничено на Коморските острови, което води до внос на месо и птичи продукти. Митата са определени, за да балансират защитата на местните животновъди с необходимостта от достъпен внос.
- Говеждо и агнешко: Обикновено се облагат с данък от 15% до 20%.
- Домашни птици (пилешко и пуешко): Вносът обикновено се облага с 15% данък, с намалени тарифи за внос от страните-членки на COMESA.
- Млечни продукти: Страната внася по-голямата част от своите млечни продукти, включително мляко на прах, масло и сирене.
- Мляко на прах: Обикновено се облага с 5% данък, с по-ниски или нулеви тарифи, прилагани за внос от регионални търговски партньори.
- Сирене и масло: Предмет на тарифи от 10% до 15%, с преференциални ставки за внос от страните от COMESA.
1.3 Специални вносни мита
Коморските острови прилагат специални мита за внос на определени селскостопански продукти от непреференциални държави, особено когато се смята, че вносът застрашава местната индустрия. Например, антидъмпингови мита са наложени върху избрани птичи продукти от страни извън COMESA, за да се защитят домашните птицевъди от нелоялна конкуренция.
2. Промишлени стоки
Промишлените стоки, включително машини, оборудване и строителни материали, са от съществено значение за развитието на инфраструктурата и индустриите на Коморските острови. Тъй като страната има ограничена промишлена база, тя внася повечето от промишлените си стоки. Тарифите са структурирани така, че да насърчават инвестициите в инфраструктура, като същевременно защитават прохождащите местни индустрии.
2.1 Машини и оборудване
- Индустриални машини: Коморските острови внасят широка гама от промишлени машини, за да подкрепят своите строителни, селскостопански и енергийни сектори.
- Строителни машини (багери, булдозери): Обикновено се облагат с данък от 0% до 5% за насърчаване на развитието на инфраструктурата.
- Производствено оборудване: Тарифите обикновено варират от 5% до 10%, като по-ниски ставки се прилагат за внос от страните от COMESA.
- Електрическо оборудване: Електрическите машини и оборудване са от решаващо значение за производството на енергия и инфраструктурните проекти в Коморските острови.
- Генератори и трансформатори: Обикновено се облагат с данък от 5% до 10%, с безмитен достъп за внос от държави-членки на COMESA.
2.2 Моторни превозни средства и транспорт
Коморските острови внасят повечето от своите моторни превозни средства и автомобилни компоненти. Правителството прилага мита върху този внос, за да защити местния бизнес и да насърчи използването на екологични превозни средства.
- Пътнически превозни средства: Митата за внос на пътнически превозни средства варират в зависимост от размера на двигателя и въздействието върху околната среда.
- Малки пътнически превозни средства (под 1500 кубика): Обикновено се облагат с данък от 10% до 15%.
- Луксозни автомобили и SUV: Може да се прилагат по-високи тарифи от 20% до 25%.
- Търговски превозни средства: Вносът на камиони, автобуси и други търговски превозни средства е от съществено значение за логистичната и транспортна мрежа на страната.
- Камиони и автобуси: Обикновено се облагат с данъци от 10% до 15%, с преференциални ставки за внос от държави-членки на COMESA.
- Части и аксесоари за превозни средства: Вносът на части за превозни средства, като гуми, батерии и двигатели, се облага с данък от 5% до 10%, като по-ниски тарифи се прилагат за частите, които са от съществено значение за обществения транспорт или промишлената употреба.
2.3 Специални вносни мита за определени държави
Коморските острови налагат защитни мита върху определени промишлени стоки от непреференциални държави, за да защитят местната си индустрия. Например, предпазни мерки могат да се прилагат за стоманени и циментови продукти от страни извън COMESA, за да се защитят местните производители.
3. Текстил и облекло
Вносът на текстил и облекло играе важна роля за задоволяване на нуждите на коморското население, тъй като местното текстилно производство е ограничено. Тарифната структура за текстилните продукти е предназначена да гарантира достъпен достъп до облекло, като същевременно защитава местната текстилна индустрия.
3.1 Суровини
- Текстилни влакна и прежди: Коморските острови внасят суровини, като памук, вълна и синтетични влакна, за да поддържат местното производство на облекло.
- Памук и вълна: Обикновено се облагат с данък от 5% до 10%, с намалени тарифи за внос от страните от COMESA.
- Синтетични влакна: Тарифите варират от 10% до 15%, в зависимост от произхода.
3.2 Завършено облекло и облекло
- Дрехи и облекло: Вносните облекла са изправени пред умерени мита, с намалени ставки за внос от регионални търговски партньори.
- Ежедневно облекло и униформи: Обикновено се облагат с данък от 10% до 15%, с безмитен достъп за внос от страните от COMESA.
- Луксозно и марково облекло: Дрехите от по-висок клас може да са изправени пред мита от 15% до 20%, въпреки че се прилагат преференциални ставки съгласно конкретни търговски споразумения.
- Обувки: Вносните обувки се облагат с данък от 10% до 15%, в зависимост от материала и страната на произход, с намалени тарифи за внос от страните от COMESA.
3.3 Специални вносни мита
Коморските острови прилагат антидъмпингови мита върху определени текстилни продукти и облекло от страни извън региона на COMESA, когато се установи, че вносът вреди на местната индустрия. Например, антидъмпингови мерки могат да бъдат приложени към евтин текстил от Азия, за да се защитят местните производители.
4. Потребителски стоки
Коморските острови внасят голямо разнообразие от потребителски стоки, включително електроника, предмети за бита и мебели, за да отговорят на вътрешното търсене. Тарифните ставки за тези продукти варират в зависимост от вида на продукта и страната му на произход, с преференциални ставки за внос от страните на COMESA.
4.1 Електроника и битова техника
- Домакински уреди: Коморските острови внасят повечето от своите големи домакински уреди, като хладилници, перални и климатици.
- Хладилници и фризери: Обикновено се облагат с данък от 10% до 15%, с безмитен достъп за внос от страните от COMESA.
- Перални и климатици: Предмет на тарифи, вариращи от 10% до 15%, в зависимост от страната на произход.
- Потребителска електроника: Електроника като телевизори, смартфони и лаптопи са основен внос в Коморските острови, като тарифите обикновено са умерени, за да защитят местните търговци на дребно, като същевременно поддържат достъпни цени.
- Телевизори: Обикновено се облагат с данък от 10%, въпреки че вносът от страните от COMESA се ползва от безмитен достъп.
- Смартфони и лаптопи: Обикновено се облагат с данъци от 0% до 5%, с преференциални ставки за внос от регионални търговски партньори.
4.2 Мебели и обзавеждане
- Мебели: Вносните мебели, включително мебелите за дома и офиса, подлежат на тарифи, вариращи от 10% до 15%, в зависимост от материала и страната на произход.
- Дървени мебели: Обикновено се облагат с данък от 10% до 15%, с намалени тарифи за внос от страните от COMESA.
- Пластмасови и метални мебели: Облагат се с тарифи от 10%.
- Домашно обзавеждане: Предмети като килими, завеси и продукти за домашен декор обикновено се облагат с 10% до 15%, с преференциални ставки за внос от страните от COMESA.
4.3 Специални вносни мита
Коморските острови могат да прилагат защитни мерки за определени потребителски стоки, като например мебели и електроника, от непреференциални държави, когато се установи, че вносът вреди на местните производители.
5. Енергия и петролни продукти
Коморските острови са силно зависими от вноса за своите енергийни нужди, особено петролни продукти и оборудване, свързано с енергетиката. Правителството прилага тарифи върху този внос, за да гарантира достъпност, като същевременно подкрепя проекти за местна енергийна инфраструктура.
5.1 Петролни продукти
- Суров нефт и бензин: Коморските острови внасят петролни продукти, особено от Близкия изток и съседните африкански страни.
- Суров петрол: Обикновено подлежи на нулеви мита.
- Бензин и дизел: Обикновено се облагат с 10% до 15% в зависимост от източника и предназначението.
- Дизел и други рафинирани петролни продукти: Рафинираните продукти се облагат с данък от 10% до 15%, въпреки че се прилагат намалени тарифи за внос от страните от COMESA.
5.2 Оборудване за възобновяема енергия
- Слънчеви панели и вятърни турбини: За да насърчи използването на възобновяема енергия, Коморските острови прилагат нулеви тарифи за оборудване за възобновяема енергия, като слънчеви панели и вятърни турбини, за да насърчат инвестициите в зелена енергийна инфраструктура.
6. Фармацевтични продукти и медицинско оборудване
Осигуряването на достъп до достъпно здравеопазване е приоритет за Коморските острови и като такива тарифите за основни лекарства и медицинско оборудване се поддържат ниски или нулеви, за да се гарантира тяхната достъпност и наличност.
6.1 Фармацевтични продукти
- Лекарства: Основните лекарства, включително животоспасяващите лекарства, обикновено подлежат на нулеви тарифи, за да се гарантира достъпност за населението. Фармацевтичните продукти, които не са от първа необходимост, могат да бъдат изправени пред мита от 5%, с намалени ставки, прилагани за внос от държави-членки на COMESA.
6.2 Медицински изделия
- Медицинско оборудване: Медицинските устройства, като диагностични инструменти, хирургически инструменти и болнични легла, обикновено подлежат на нулеви тарифи или ниски тарифи (5% до 10%), в зависимост от необходимостта от продукта и страната на произход.
7. Специални вносни мита и освобождавания
7.1 Специални мита за непреференциални държави
Коморските острови налагат антидъмпингови и изравнителни мита върху определен внос от непреференциални държави, когато се установи, че продуктите са дъмпингови или субсидирани несправедливо. Например Коморските острови могат да наложат допълнителни мита върху стоманени продукти или текстил от Китай или Индия, за да защитят местните индустрии.
7.2 Преференциални търговски споразумения
- COMESA: Коморските острови се възползват от безмитен достъп за много стоки, търгувани в рамките на Общия пазар за Източна и Южна Африка (COMESA), което насърчава регионалната икономическа интеграция.
- Обща система за преференции (GSP): Съгласно GSP Коморските острови могат да внасят определени продукти от развиващите се страни при намалени или нулеви тарифи.
Факти за страната
- Официално име: Съюз на Коморските острови
- Столица: Морони
- Най-големите градове:
- Морони (столица и най-голям град)
- Мутсамуду (вторият по големина град на остров Анжуан)
- Фомбони (най-големият град на остров Мохели)
- Доход на глава от населението: Прибл. $1600 USD (прогноза за 2023 г.)
- Население: Прибл. 870 000 (прогноза за 2023 г.)
- Официални езици: коморски, френски, арабски
- Валута: коморски франк (KMF)
- Местоположение: Коморските острови са островна държава в Индийския океан, разположена между Мадагаскар и източното крайбрежие на Мозамбик, близо до северния край на Мозамбикския канал.
География на Коморските острови
Съюзът на Коморските острови е малък архипелаг, състоящ се от четири основни острова — Гранде Комор (Нгазиджа), Анжуан (Нзвани), Мохели (Мвали) и Майот (претендиран от Коморските острови, но управляван от Франция). Островите са с вулканичен произход, с разнообразни пейзажи, вариращи от планински терен до крайбрежни плажове.
- Климат: Климатът е тропически, характеризиращ се с топли температури и сезонни мусонни дъждове. Страната преживява влажен сезон от ноември до април, като циклони понякога засягат островите.
- Вулкани: Най-забележителната географска особеност е планината Картала, активен вулкан на Гранд Комор, който е един от най-големите активни вулкани в света.
Икономика на Коморските острови
Коморските острови имат малка и крехка икономика, силно зависима от селското стопанство, паричните преводи и чуждестранната помощ. Страната е изправена пред значителни предизвикателства по отношение на развитието на инфраструктурата, достъпа до енергия и продоволствената сигурност, но има потенциал в селското стопанство и туризма.
1. Селско стопанство
Селското стопанство е гръбнакът на икономиката на Коморските острови, в което работят около 70% от населението. Страната е основен производител на ванилия, карамфил и иланг-иланг, които са ключови експортни стоки. Селскостопанският сектор обаче е ограничен от ограничената обработваема земя и зависимостта от внос на основни хранителни продукти като ориз.
2. Риболов и морски дарове
Риболовът играе важна роля в местната икономика, като осигурява храна и препитание за много коморци. Водите около Коморските острови са богати на риба и страната изнася морски дарове, особено за европейските пазари.
3. Парични преводи
Паричните преводи от коморската диаспора, особено от Франция, играят критична роля в икономиката, като допринасят за значителна част от БВП на страната и помагат за намаляване на бедността.
4. Туризъм
Туризмът е нововъзникващ сектор със значителен потенциал, предвид красивите плажове, кораловите рифове и богатото биоразнообразие на страната. Въпреки това, туристическата индустрия е слабо развита поради липса на инфраструктура и политическа нестабилност.
5. Енергия
Енергийният сектор на Коморските острови е слабо развит, като по-голямата част от населението няма достъп до надеждно електричество. Правителството проучва възможности за възобновяема енергия, особено слънчева и вятърна енергия, за да отговори на нарастващото търсене.
