Хърватия, член на Европейския съюз (ЕС) от 2013 г., следва Общата митническа тарифа на ЕС (ОМТ) при внос на стоки от страни извън Европейския съюз. Този общ тарифен режим гарантира, че всички държави-членки на ЕС, включително Хърватия, прилагат единни вносни мита за продукти с произход от страни извън ЕС. Като член на Световната търговска организация (СТО), митническата политика на Хърватия е в съответствие с международните търговски правила. Поради отворената търговска политика на Хърватия в рамките на ЕС, продуктите от държавите-членки на ЕС обикновено са освободени от мита, докато продуктите от страни извън ЕС подлежат на стандартните тарифи, посочени в тарифните списъци на ЕС. Хърватия също така се възползва от преференциални търговски споразумения с редица страни извън ЕС, намалявайки или премахвайки митата върху определени стоки.
Персонализирани тарифни ставки по продуктова категория в Хърватия
1. Селскостопански продукти
Селското стопанство е важен сектор в Хърватия, въпреки че страната разчита на внос, за да отговори на вътрешното търсене на различни селскостопански продукти. Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) оказва влияние върху структурата на тарифите за селскостопански продукти, като за продукти от ЕС се прилагат намалени или нулеви тарифи. Вносът от страни извън ЕС е изправен пред мита в зависимост от вида на продукта и приложимите търговски споразумения.
1.1 Основни селскостопански продукти
- Зърнени храни и зърнени храни: Хърватия внася зърнени култури като пшеница, царевица и ориз, за да допълни местното производство.
- Пшеница: Обикновено се облага с нулеви мита в рамките на ЕС. За страни извън ЕС се прилага Общата митническа тарифа на ЕС, като тарифите варират от 10% до 25%.
- Ориз: Вносът на ориз от страни извън ЕС е изправен пред мита от 5% до 65%, в зависимост от сорта и нивото на обработка.
- Плодове и зеленчуци: Хърватия внася голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, за да отговори на търсенето, особено по време на извън сезона.
- Цитрусови плодове (портокали, лимони): Тарифите за внос извън ЕС варират от 5% до 16% в зависимост от страната на произход. Преференциалните споразумения със средиземноморски страни като Мароко намаляват тези ставки.
- Домати и листни зеленчуци: Обикновено се облагат с данък от 8% до 14%, със сезонни корекции за защита на местните фермери по време на сезоните на прибиране на реколтата.
- Захар и подсладители: Хърватия внася захар предимно за допълване на местното производство. Вносът на захар подлежи на тарифни квоти (тарифни квоти), които позволяват влизането на определено количество при намалени тарифи, докато надквотният внос се облага с по-високи мита.
- Рафинирана захар: В рамките на квотата вносът се облага с нулеви мита, докато вносът над квотата се облага с мита от 50%.
1.2 Животновъдство и млечни продукти
- Месо и домашни птици: Хърватия внася различни видове месо и домашни птици, за да отговори на местното търсене, като тарифите зависят от вида на месото и търговските споразумения.
- Говеждо и свинско месо: В рамките на ЕС говеждото и свинското месо подлежат на нулеви мита. Вносът от страни извън ЕС е изправен пред тарифи от 12% до 15%, въпреки че може да се прилагат преференциални ставки за страни с търговски споразумения като Канада (съгласно CETA).
- Домашни птици: Вносът на домашни птици извън ЕС се облага с данък от 12,9%, с по-ниски тарифи за специфични количества съгласно ТК.
- Млечни продукти: Хърватия внася млечни продукти като сирене, мляко на прах и масло, като тарифите са структурирани да защитават местните производители на млечни продукти.
- Мляко на прах и сирене: Вносът от страни извън ЕС е изправен пред мита от 15% до 20%, въпреки че вносът от страните на ССТ като Нова Зеландия може да се възползва от намалени мита.
1.3 Специални вносни мита
За да защити местното селско стопанство, Хърватия може да приложи защитни мерки или антидъмпингови мита върху определен внос на селскостопански продукти. Например, антидъмпингови мита бяха наложени на птичи продукти от Бразилия, за да предпазят птицевъдите в ЕС от внос на несправедливи цени.
2. Промишлени стоки
Промишленият сектор на Хърватия, включително производството, строителството и производството на енергия, разчита в голяма степен на вноса на промишлени стоки. CCT на ЕС се прилага за повечето промишлени стоки, внесени от страни извън ЕС, с тарифни намаления, налични съгласно конкретни търговски споразумения.
2.1 Машини и оборудване
- Индустриални машини: Хърватия внася значителни количества машини и оборудване за своите производствени и строителни сектори. Повечето вносни машини се ползват от ниски или нулеви тарифи съгласно разпоредбите на ЕС.
- Строителни машини (багери, булдозери): Обикновено се облагат с данък от 0% до 2,5%, с безмитен достъп за страните-членки на ЕС и преференциално третиране за партньори по ССТ като Южна Корея.
- Производствено оборудване: Обикновено подлежи на тарифи от 0% до 5%, с нулеви тарифи за внос от партньори по ССТ като Япония съгласно Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония.
- Електрическо оборудване: Електрическите машини и оборудване са от решаващо значение за развитието на инфраструктурата на Хърватия.
- Генератори и трансформатори: Обикновено се облагат с 2% до 5% за внос извън ЕС, въпреки че страните от ССТ често се радват на нулеви мита.
2.2 Моторни превозни средства и транспорт
Хърватия внася значителна част от своите моторни превозни средства и автомобилни части, особено от Германия, Япония и Южна Корея. Тарифната структура на превозните средства отразява защитата на ЕС на местните производители на автомобили, като същевременно улеснява търговията с ключови партньори.
- Пътнически превозни средства: Вносните мита върху автомобилите варират в зависимост от вида на превозното средство и страната му на произход.
- Произведени в ЕС превозни средства: Безмитни.
- Превозни средства, които не са произведени в ЕС: Обикновено се облагат с данък от 10%, въпреки че вносът от Южна Корея (съгласно ССТ между ЕС и Южна Корея) и Япония (съгласно ССТ между ЕС и Япония) се ползва от намалени мита или нулеви мита.
- Търговски превозни средства: Вносът на камиони, автобуси и други търговски превозни средства се облага с 10% данък, с преференциални тарифи за страните с търговски споразумения.
- Части и аксесоари за превозни средства: Частите за превозни средства, включително двигатели, гуми и батерии, обикновено се облагат с данък от 4% до 10%, въпреки че частите от партньори на FTA като Турция могат да се внасят безмитно.
2.3 Специални вносни мита за определени държави
ЕС налага антидъмпингови мита върху специфични категории промишлени стоки, включително стомана и автомобилни компоненти от страни като Китай и Индия, за да защити националната индустрия от нелоялна конкуренция.
3. Текстил и облекло
Хърватия внася големи количества текстил и облекло, особено от азиатски страни като Китай, Бангладеш и Виетнам. Тарифната структура на текстилните продукти отразява усилията на ЕС да защити местните производители на текстил, като същевременно гарантира, че потребителите имат достъп до облекло на достъпни цени.
3.1 Суровини
- Текстилни влакна и прежди: Хърватия внася суровини като памук, вълна и синтетични влакна, за да поддържа местното производство на текстил.
- Памук и вълна: Обикновено се облагат с 4% до 8% за внос извън ЕС, с нулеви мита за внос от партньори по ССТ.
- Синтетични влакна: Тарифите варират от 6% до 12% в зависимост от вида и произхода на материала.
3.2 Завършено облекло и облекло
- Дрехи: Вносните облекла са изправени пред умерени тарифи, с преференциално третиране на продукти от страни с търговски споразумения.
- Ежедневно облекло и униформи: Обикновено се облагат с 12% до 18%, въпреки че вносът от Виетнам и Бангладеш се ползва от намалени тарифи съгласно Общата схема на преференции (GSP) на ЕС.
- Луксозни и маркови дрехи: Облеклата от по-висок клас са изправени пред мита от 18% до 20%, въпреки че вносът от страни като Южна Корея и Япония може да се възползва от нулеви мита съгласно споразуменията за свободна търговия.
- Обувки: Вносните обувки се облагат с данък от 8% до 17%, в зависимост от материала и страната на произход.
- Кожени обувки: Обикновено се облагат със 17%, въпреки че споразуменията за свободна търговия намаляват тези тарифи за внос от страни като Южна Корея и Виетнам.
3.3 Специални вносни мита
ЕС налага антидъмпингови мита върху определени категории текстил и обувки от страни като Китай и Виетнам, за да защити местните производители от нелоялна конкуренция. Тези мита могат значително да повишат цената на вноса.
4. Потребителски стоки
Хърватия внася голямо разнообразие от потребителски стоки, включително електроника, домакински уреди и мебели, за да отговори на вътрешното търсене. Тарифните ставки за тези стоки обикновено са умерени, с по-ниски или нулеви тарифи за продукти от държави от ССТ.
4.1 Електроника и битова техника
- Домакински уреди: Хърватия внася повечето от своите големи домакински уреди, като хладилници, перални и климатици, от страни като Германия, Китай и Южна Корея.
- Хладилници и фризери: Обикновено се облагат с данък от 2,5% до 5%, въпреки че е наличен безмитен достъп за внос от ЕС и държави от ССТ.
- Перални машини и климатици: Предмет на тарифи от 5%, с намалени ставки за внос от Южна Корея съгласно ССТ.
- Потребителска електроника: Електроника като телевизори, смартфони и лаптопи са основен внос в Хърватия и тарифите като цяло са ниски.
- Телевизори: Обикновено се облагат с данък от 5%, въпреки че вносът от Япония и Южна Корея се ползва от нулеви мита съгласно споразуменията за свободна търговия.
- Смартфони и лаптопи: Обикновено се облагат с данък от 0% до 2,5%, особено за внос от страни от ЕС и FTA.
4.2 Мебели и обзавеждане
- Мебели: Вносните мебели, включително мебелите за дома и офиса, подлежат на тарифи, вариращи от 4% до 10%, в зависимост от материала и страната на произход.
- Дървени мебели: Обикновено се облагат с 5% до 10%, с преференциални ставки за внос от Турция и Виетнам съгласно специфични търговски споразумения.
- Пластмасови и метални мебели: Облагат се с тарифи от 4% до 8% в зависимост от произхода.
- Домашно обзавеждане: Артикули като килими, завеси и продукти за домашен декор обикновено се облагат с 5% до 10%, с преференциални тарифи за внос от страни като Индия и Пакистан по ОСП.
4.3 Специални вносни мита
Хърватия, следвайки насоките на ЕС, прилага антидъмпингови мита върху определени категории мебели и обзавеждане от страни като Китай и Виетнам, за да защити местните производители.
5. Енергия и петролни продукти
Хърватия внася значителни количества енергийни продукти, особено петрол и природен газ, за да задоволи енергийните си нужди. Тарифите за внос на енергия обикновено са ниски, за да се гарантира енергийната сигурност, като същевременно се подкрепя преходът към възобновяеми енергийни източници.
5.1 Петролни продукти
- Суров петрол и бензин: Хърватия внася петролни продукти от различни страни, включително Русия и страни от Близкия изток.
- Суров петрол: Обикновено подлежи на нулеви тарифи, в съответствие с политиките на ЕС за енергийна сигурност.
- Бензин и дизел: Обикновено се облагат с данък от 2,5% до 4%, с по-ниски тарифи за внос от Норвегия и Русия съгласно търговски споразумения.
- Дизел и други рафинирани петролни продукти: Рафинираните продукти се облагат с 3% до 5%, въпреки че се прилагат по-ниски тарифи съгласно енергийните споразумения на ЕС със съседните страни.
5.2 Оборудване за възобновяема енергия
- Слънчеви панели и вятърни турбини: За да насърчи използването на възобновяема енергия, Хърватия прилага нулеви тарифи за оборудване за възобновяема енергия като слънчеви панели и вятърни турбини, в съответствие с политиките на ЕС за зелена енергия.
6. Фармацевтични продукти и медицинско оборудване
Хърватия дава приоритет на достъпа до достъпни здравни грижи и като такива тарифите за основни лекарства и медицинско оборудване се поддържат ниски или нулеви, за да се гарантира достъпност и достъпност за населението.
6.1 Фармацевтични продукти
- Лекарства: Основните лекарства, включително животоспасяващите лекарства, обикновено са предмет на нулеви тарифи съгласно общия тарифен режим на ЕС. Фармацевтичните продукти, които не са от първа необходимост, могат да бъдат изправени пред мита от 2% до 5%, въпреки че намалени или нулеви мита се прилагат за внос от страни със споразумения за свободна търговия.
6.2 Медицински изделия
- Медицинско оборудване: Медицинските устройства, като диагностични инструменти, хирургически инструменти и болнични легла, обикновено подлежат на нулеви тарифи или ниски тарифи (2% до 5%), в зависимост от необходимостта от продукта и страната на произход.
7. Специални вносни мита и освобождавания
7.1 Специални мита за непреференциални държави
Хърватия следва прилагането от ЕС на антидъмпингови мита и изравнителни мита върху определен внос от държави извън преференциални търговски споразумения. Тези мита се налагат, за да се предотврати продажбата на продукти под пазарна стойност или с несправедливи субсидии. Например стоманени продукти и текстил от Китай и Индия често са обект на такива мерки.
7.2 Двустранни и многостранни споразумения
- Споразумения за свободна търговия (ССТ) на ЕС: Като част от ЕС, Хърватия се възползва от безмитен достъп за повечето стоки, търгувани в рамките на ЕС. Освен това Хърватия се радва на намалени или нулеви мита върху стоки, търгувани със страни като Япония, Южна Корея, Канада и Виетнам съгласно споразуменията за свободна търговия на ЕС.
- Обща схема за преференции (GSP): Съгласно GSP Хърватия се възползва от намалени тарифи за определен внос от развиващи се страни, като Индия, Пакистан и Бангладеш.
Факти за страната
- Официално име: Република Хърватия
- Столица: Загреб
- Най-големите градове:
- Загреб (столица и най-голям град)
- Сплит
- Риека
- Доход на глава от населението: Прибл. $16 000 USD (прогноза за 2023 г.)
- Население: Прибл. 4 милиона (прогноза за 2023 г.)
- Официален език: хърватски
- Валута: евро (EUR) (приета като официална валута през 2023 г., преди това хърватска куна)
- Местоположение: Хърватия се намира в Югоизточна Европа, граничи със Словения, Унгария, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Адриатическо море на запад.
География на Хърватия
Хърватия е географски разнообразна страна, обхващаща крайбрежни региони по Адриатическо море, равнини на север и планински райони в централната част на страната. Хърватия обхваща площ от 56 594 квадратни километра, с повече от 1000 острова по крайбрежието.
- Брегова линия: Хърватското крайбрежие по Адриатическо море е едно от най-красивите и пресечени брегове в Европа, което прави туризма важен принос за икономиката.
- Планини: Динарските Алпи минават през централната част на страната, като най-високият връх е връх Динара.
- Реки: Основните реки включват Сава, Драва и Дунав, които са важни за селското стопанство, транспорта и енергията.
Икономика на Хърватия
Икономиката на Хърватия е разнообразна, със значителен принос от сектори като туризъм, производство, селско стопанство и енергетика. Като член на Европейския съюз Хърватия се възползва от силните търговски връзки в рамките на ЕС, както и от достъпа до единния пазар. След приемането на еврото през 2023 г. Хърватия наблюдава по-голяма стабилност в своите икономически транзакции.
1. Туризъм
Туризмът е един от най-важните сектори в икономиката на Хърватия, който представлява голям дял от БВП и заетостта. Адриатическото крайбрежие на страната и историческите градове, като Дубровник и Сплит, привличат милиони туристи всяка година, особено през летните месеци.
2. Производство
Производственият сектор е жизненоважен за икономиката на Хърватия, с индустрии, включително корабостроене, автомобилни части, химикали и текстил. Хърватските производители се възползват от достъпа до единния пазар на ЕС, което увеличава възможностите за износ.
3. Селско стопанство
Селското стопанство е важен сектор, особено в селските райони, с основни култури, включително пшеница, царевица, захарно цвекло и вино. Селскостопанският сектор на страната се подкрепя от субсидии от ЕС и инвестиции в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП).
4. Енергия
Енергийният сектор е област на растеж, като Хърватия се фокусира върху възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия. Страната също така внася природен газ и нефт, за да отговори на вътрешното търсене, като същевременно постепенно се пренасочва към по-чисти енергийни източници.